Z6_PPGAHG8001U200QRVGK50TP1Q3
Z7_PPGAHG8001U200QRVGK50TP1M2

Златосел

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Златосел е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив. Селото е полупланинско, разположено е в южните склонове на Сърнена Средна гора под връх Юнчала, със землище 20,052 кв. км. Надморската височина е 306 м. Селото предлага добри възможности за отглеждане на етерично-маслени култури. Основен поминък на населението е земеделие. Отглеждат се слънчоглед, жито, царевица, но най-вече рози и лавандула. 
Златосел е с население от 84 души по постоянен адрес и 133 по настоящ. Мнозинството от жителите на селото са източноправославни християни. През по-голямата част от годината селото се характеризира със слаба икономическа активност. Настъпва оживление през сезона на розобера.
Свидетелства за живота по тези земи има още от времето на траките. Най-запазеният и достоверен паметник от римско време е крепостта „Градището“. Данни за живот в района по време на Първото и Второто българско царство няма. Около 1700 г. се заселват турци. Има джамия, но няма училище. Когато започва Освободителната война, през 1877 г. турците продават имотите си и се изселват. Преселват се хора от Аджар (дн. Свежен) и се слага началото на българското село Саръдерменджий. Името означава жълт метал/злато и произлиза от факта, че по време на турското робство в местната река се е промивал златоносен пясък. 
Първите примитивни индустриални предприятия, водениците, датират от 1890 г.  Наченки на търговия се появяват през същата година – магазини, кафенета, кръчми – общо 7 на брой. През есента на 1934 г. с Указ на Президиума на Народното събрание, селото получава новото си име Златосел. Битът на селото принадлежи към етнографската област на Карлово и Калофер, като обзавеждане на къщите, облекло, обичаи и традиции.
През 1906г. с доброволен труд се построява църква, носеща името „Свети Георги“, а в двора ѝ - двуетажно училище. През 1923 г. училището изгаря, но 1927-1929 отново с доброволен труд се изгражда ново училище, именувано „Кирил и Методий“. През 1936г. се открива прогимназия с кабинети по физика, химия и работилница за трудово обучение,  но 1968г. е закрита. През 1929г. на трудови начала се построява кметството. На 15 март 1929 г. се открива читалище „Светлина“, действащо и до днес.
На 4 км от село Златосел се намира вилна зона Дондуково и язовир „Дондуково“. През летния сезон язовир Дондуково предлага добри възможности за отдих и риболов. В местността „Градището“ – познато сред населението като „Царева къща“, могат да се видят останки от римска ловна вила. През 2015 г. в близост до село Златосел, археолози откриват един от най-големите долмени в България - Плочата. Според учените откритието над село Златосел е от много ранен период, поне от второто хилядолетие пр. Хр. и представлява фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен аристократичен род.