Z6_PPGAHG8001U200QRVGK50TPUF0
Z7_PPGAHG8001U200QRVGK50TPUV1

Зелениково

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Зелениково е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в южните склонове на най-високата част от Източна Сърнена Средна гора и има планински и равнинен терен. Землището на селото е 49,451 кв. км. като от север и изток е оградено от хребета на Източна Средна гора, обърнато е на югозапад и от тази страна е обградено от поредица от хълмове, наподобяващи пловдивските тепета: Мазилка, Сакартепе, Кючюка, Малтепе, Гьолтепе, Аитепе, Баяма и Тазлъка. Землището на с. Зелениково граничи със землищата на: от изток – с. Чехларе и с. Колю Мариново; от юг – гр. Брезово; от запад – с. Дрангово и с. Златосел; от север – с. Бабек и с. Розовец. Полето на селото в най-ниската си част на границата с гр. Брезово е с височина 240 м над морското равнище, а в най-високата си част на границата със с. Бабек и с. Розовец е с височина 347 м над морското равнище. Комбинацията от климат, почви и географско положение обуславя развитието му като център на розодобивната и розопреработвателната промишленост. Преградата на Средна гора пред североизточните ветрове създава прекрасни условия за отглеждането на овошки, лозя, лавандула и други слънцелюбиви земеделски растения. 
Селото е с население от 259 жители по постоянен адрес и 372 по настоящ към февруари, 2023 година. Населението изцяло изповяда източно православна християнска религия. Не е имало и няма изповядващи други религии.
Районът на с. Зелениково е бил обитаван от тракийското племе беси. В подножието на хълма Гьолтепе са открити големи делви и работилница за делви от тракийския период. През турското владичество селото се е казвало Хамзаларе, на името на владеещия го тогава турски бей Хамза. Предполага се, че църквата е строена по време на Второто българско царство в началото или в средата на ХII век. През 1834 г. църквата била ремонтирана и пристроенав сегашния си вид - без камбанарията. Камбанарията е построена през 30-те години на ХХ век. До 1820 г. в с. Зелениково съществувала частна училищна дейност. На 09.08.1934 г. Хамзаларе е преименувано на Зелениково. В западната част на селото има изградени две училищни сгради, строени през 1928 – 1929 г., като едната е била за обучение до 4-ти клас, а другата прогимназия до 7. клас. В края на 70-те години на ХХ век тогавашното училище е било закрито поради липса на деца. В момента дворът и сградите на училището са превърнати в дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи. 
Зелениково има действащо читалище, построено през 1871  г. – народно читалище „Георги Сава Раковски“. 
Селото разполага с добри условия за селски туризъм. Фактори за това са наличието на язовири, река, планини, хълмове и други. Интерес представлява и наличието на стара розоварна, която е обявена за паментик на културата. Към момента фабриката е реституирана и е най-голямата действаща в България и по неофициални данни – на Балканите. Тя е единствената запазена и работеща стара фабрика по оригинална технология от началото на ХХ век и представлява ценен паметник за производство на розово масло.
Известни личности, родени в селото са Георги Цветков– спасителят на с. Зелениково, както и на цялата околност от турски зверства в 1877 г. по време на боевете на връх Шипка; Чорбаджията – пръв учител в Розовец; Стоян Енев Шекерджията с рождено име Пеньо Енев Еневски - четник от четата на Таню Стоянов, преплувала река Дунав на 16 май 1876 г. при с. Пожарево Тутраканско в помощ на Априлското въстание; Иван х. Грозев Йовев от 3-та опълченска дружина, 4-та рота; Иван Куцаров Иванов от 4-та дружина, 4-та рота; Димитър Христов Кехайов от 12-а дружина, 2-ра рота; Стефан Кунчев от 12-а дружина, 4-та рота; Койчо Власев Касапов – участник във Великата Октомврийска революция; Боню Атанасов Боне – народен учител; проф. Спас Тодоров Райкин; Иван Крумов Грозев – Кърпача - трикратен световен и дванадесет пъти републикански рекордьор, заслужил майстор на спорта по парашутизъм; проф. Марин Стахиев - удостоен с научната степен „кандидат на селскостопанските науки“, научен сътрудник в Научноизследователския Институт по Животновъдство в Стара Загора и автор на сортове и множество научни трудове, публикации, статии и учебници; Цаню Пенчев Цветков – старши научен сътрудник от 1975 г., публикувал множество книги, студии, статии, доклади в областта на организацията и управлението на промишлеността. Автор на историята на с. Зелениково „Наше село Зелениково“, 2007 г.; Иван Петров Краевски - член на групата на пловдивските художници от 1971 г., участвал в окръжни и национални изложби, както и в експозиции зад граница. Има двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Германия, Полша, Испания, Япония, Русия и др.; Кольо Арабаджиев.