Z6_PPGAHG8001U200QRVGK50TP9S6
Z7_PPGAHG8001U200QRVGK50TP9I2

Свежен

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора на 68 км от Пловдив и на 32 км от Карлово. Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище със землище 59,985 кв. км. Населението е от 97 жители с постоянен адрес и 201 по настоящ. 
В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища с по-голямата си надморска височина - зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния – „Долния“ (от долното течение на реката), северния – „Овчиларски“, тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния – „Кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.
В сърцето на Сърнена Средна гора, където се намира Свежен, най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите – ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите – смок мишкар, усойница, пепелянка.
Основни продукти в свеженската кухня са картофите и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар. биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта – фалшив заек по свеженски. Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2 – 3 дни на 10 – 15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви - рачел и тестените ястия трейница и ушмер.
Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите заселници са избягали от Търново боляри. До 1934 г. селото се нарича Аджар, което в превод от турски означава “здрав, каменен”. През 18-19 век е било с население над 5000 души и е административен център на Караджадачска нахич. Поминъкът му е абаджийство, розовъдство и скотовъдство. През 16-17 век в с. Свежен функционира Аджарската книжовна школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи с църковно съдържание, която е достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Нейни представители са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип. Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип. През 1850 г. е създадено килийно училище, а през 1868 г. първото българско селско читалище. През периода на Руско-турската война /1877-1878 г./ селото е подложено на огън и сеч от турците. Около 700 жители са изклани. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които днес са обявени за паметници на културата.
В близката околност се намират хижите Свежен и Каваклийка и хижа Братан, която вече не е действаща. Още наоколо е връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности. През селото протича Свеженска река, а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма – „Невенкина чешма“. В землището на село Свежен са открити тракийски паметници – Яйцето на Змеицата, Ритуален кръг „Давам, за да дадеш“ и Големият жертвеник. 
През 1987 г. Свежен е обявен за „Културно-исторически резерват” със 100 паметници на културата, от които 5 са от национално значение. 
В Свежен са родени личностите Гено Тодоров Дидов - военен деец; полковник Владимир Серафимов - военен деец; Петко Цъклев - военен деец, генерал-майор; Рашко Серафимов - военен деец, полковник; Христо Станчев Крусев  - народен художник; Димитър Остоич -скулптор, художник и изкуствовед; Бойко Пенчев - литературовед, писател и преводач; Стойко Божков -  литературовед; Спас Георгиев Капелков - юрист, преводач и писател; Дойчин Бояджиев - военен летец, капитан, загинал при учебен полет; Христо Каламов - военен деец, генерал-майор; Иван Стефанов - генерал-майор, командващ артилерията БНА 1958 – 1971; Иван Николов - адвокат, земеделски трибун; Никола Димов - военен деец, полковник Никола Марев - общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.
Други личности, свързани със селото са Муравей Радев - министър на финансите; Владимир (Валди) Тотев - рок-музикант и композитор, внук на полк. Владимир Серафимов; Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър; Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител; Христо Иванов Чолчев - издател, журналист и общественик; Кирил Кавадарков – актьор; Надя Капелкова - адвокат и детска писателка; Кристина Капелкова – археолог.
Селото се свърза и с Апостола на свободата – Васил Левски, който неведнъж се е укривал в селото и именно в Свежен е организирал своя фиктивен годеж. Родствена връзка има с бащата на полк. Владимир Серафимов – даскал Гено. 
Къщата на полковник Серафимов е реставрирана и днес там се помещава Интерактивен информационен център. В къщата има скривалище на Дякона Левски.