Z6_PPGAHG8001U200QRVGK50TP1F2
Z7_PPGAHG8001U200QRVGK50TPHL6

Розовец

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Розовец е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в подножието на трите най-високи върха Братан, Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. Разположено е в закътана котловина между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг. Розовецкото землище заема площ от 48, 118 кв.км. Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе, на юг със землището на Зелениково, на югозапад с Бабек, на северозапад със Свежен и на север с Александрово и Турия. Селото е с население от 133 души по постоянен адрес и 237 по настоящ към февруари, 2023 г. Основният поминък на населението е земеделие и животновъдство.
Старото име на Розовец е Рахманлий. От кога селото носи това име не е известно. Не е окончателно изяснен също така и произходът на наименованието Рахманлий. За това съществуват две хипотези. Според едната хипотеза се предполага, че селото е наречено на турски големец на име Рахман. Известен е дори турски султан с такова име. Според мнението на Павел Делирадев, застъпено в книгата му „Принос към историческата география на Тракия“, наименованието идва от турската дума рахман, което в български превод ще рече „многомилостив“. Пак според него възможно е наименованието да идва и от турската дума рахманий, което в български превод означава „божествен“. През 60-те години на XX век учителят пенсионер Петко Дончев от с. Казанка, който много години проучва миналото на своето родно село, изказва предположението, че името Рахманлий произлиза от местност в близост до тяхното село, която и сега се нарича Рамана или Рахмана. Там според една легенда имало старо село с такова име, което след опожаряването му от турците се разселило. Част от неговите жители основали сегашното Казанка, а други се изкачили на билото на Средна гора, поели на запад, след това се спуснали по Светиниколския проход в южните склонове на планината, заселили се и нарекли селото си Рахманлия. Освен на легендата, Петко Дончев се основава и на сходството на говорните езици на двете села. Легендата обаче не изяснява също така въпроса дали тези пришълци са се заселили на пусто място и са основали ново село, или са се влели в съществуващо преди това селище. 
Няма данни кога селото е било покорено покорено от турците, но на няколко пъти е било опожарявано и се е преселвало. Последното масово изселване е след завършване на Руско-турската война през 1878г. Занаятите са се развили през XV век , като постепенно местното население започва  да се издържа предимно от продажба на розово масло. В периода на Възраждането в Розовец започва да се заражда и розовецкото училище. През 1868г. се създава читалище. 
Началото на археологията е започнала от село Розовец в местността „Трите могили“. Най-значителните археологически паметници и находки в землището са от античността (няколко градища, калета и могили). За крепостите на върховете Градището и Змейовец се смята, че датират още от траките. В южната могила е открит човешки скелет, а около него следните предмети: златен венец, сребърен ритон във вид на сърнешка глава, два сребърни съда, от които единият имал форма на малка кана, а другият – на малко тасче, сребърен връх на стрела или копие, както и фрагменти от шлем и разни други предмети от сребро и бронз.
В района на село Розовец е открит най-големият долмен в България и на Балканите – Пещерата на посветените „Корабът“, още обекти, запазени от времето на траките са Лицето, Слънчевата врата със слънчевия диск и Правите камъни. Друг паметник е "Кутела", представляващ конусовиден каменен съд, който най-вероятно е служил за съхранение на жито/вода и грухане на жито. 
В селото има реставрирана плевня, която е използвана от Васил Левски за скривалище.
Личности, родени в Розовец са Георги Караманев – дългогодишен министър на търговията; Гюро Михайлов – герой; Енчо Пиронков – художник; Иван Кацаров – икономист и застраховател; Тодор Стоянов – журналист, работил в българския периодичен печат и БТА; Радка Чипилска - Христова – народна певица и преподавател по народно пеене. Носител на престижни награди от международни фестивали за автентичен фолклор; Христо Джамбов – историк, директор на Пловдивския археологически музей.
Добри войвода – водач на чета, хайдутувала в Розовец е загинал в околностите на селото.