Z6_PPGAHG8001U200QRVGK50TP9J0
Z7_PPGAHG8001U200QRVGK50TP9B1

Чехларе

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Чехларе е село в Южна България, област Пловдив, община Брезово. Разположено е в Източна Средна гора със землище 21, 521 кв. км. и надморска височина 347 м. Населението е от 57 души по постоянен адрес и 84 по настоящ към февруари, 2023 г. Основната религия е източноправославното християнство.
Селото е основано по време на турското завоевание или в следващите няколко десетилетия от българи, които се заселват там, за да спасят живота си. Местността затворена от 3 страни с хълмове и обрасла с вековни гори става спасение за бягащите хора от близките опожарени от турците села. В книгата си „История на село Морозово“ (дн. Чехларе) българският историк проф. Йоно Митев посочва, че в народното съзнание за образуването на Чехларе са се запазили различни предания, които имат полулегендарен характер. Едно от тях гласи, че тук живяли скотовъди, всеки от които пасял стадата си в определена местност в района. По-късно тези пастири слагат основите на селото.
Розата и лавандулата са културите, които видимо повдигат икономическото положение на Чехларе. Розовото масло заема важно място в техния поминък още по време на османската власт. Климатичните и почвените условия, изобилието от животинска тор се оказват много благоприятни за нейното отглеждане. Варенето и дестилацията са лесно усвоени. Варенето се извършва в малки навеси край реката, покрити със слама, наречени гюлпханета или просто гюлпени. 
Жителите на селото се изхранвали с ръж, овес и пшеница (казалджа), която и до днес вирее много добре. До освобождението на България почти всяко семейство има от 40 до 100 овце, 20 – 30 кози и 8 – 10 говеда. Стопаните притежават специални кошари, които наричат „саи“. Там зиме и лете има овчар. Близо до саята се намират нивите и харманът, на който се вършее. Поради развитото скотовъдство нивите са добре наторявани и въпреки слабата почва дават добър добив.
Няма официални данни от къде идва името на селото. Според предние, селото получава името си от чешки жители, които се заселват тук след похода на полския крал Владислав III през 1443 – 1444 г. Първите жители, скотовъдци от Чехларското землище, слизат нощно време във владенията на този спахия и при едно от тези нападения освобождават чехите, като ги отвеждат в своето землище. Чехите се женят за дъщери на скотовъдците, но се занимават с добиване на злато. А селото е наречено Чехларе. Според второ предание селото е основано от българи, но тъй като се намирало на високо място – чал, било наречено „Чааларе“. Трето предание гласи, че селото е основано от българи, които са задължени да косят чаирите (ливадите) на махмутларския спахия и затова са назовани „чаирлари“. От това название и селото получиава името „Чаирлари“ или „Чехларе“.
Личности свързани със селото са Дечо Бутев - български партизанин; Сребро Бабаков - български партизанин; проф. д-р Радка Колева - директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив); проф. д-р Йоно Митев – историк; проф. д-р Тотю Пиперков - изтъкнат български акушер-гинеколог; Слави Чакъров - Дяконът на Средногорието, сред първите партизани заедно с брат си Иван Чакъров.