Z6_PPGAHG800HJO10QRFN757Q9AK0
Z7_PPGAHG800HJO10QRFN757Q9A54

Населенo място 1

Дата на публикуване: 02.10.2020
Последна актуализация: 09.02.2023

Брезово е град в Южна България, административен център на община Брезово. Землището на Брезово е 49,962 кв. км., а надморската височина 233 м. Населението е от 1681 жители по постоянен адрес и 1625 по настоящ към февруари, 2023 г. Основната религия е източноправославното християнство.
Брезово получава статут на град през 1969 г.
Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик, около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали българи, турци, цигани, гърци. По-късно чумна епидемия обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от Лясковец. 
При избухването на Балканската война в 1912 г. трима души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Руско турската Освободителна война, на 17.01.1878г., конната част на майор Федотов освобождава Брезово. В състава на отряда влизат руски и финландски воини. Кавалерийският отряд е част от Източната Троянска армия на генерал Радецки. Кольо Неновски - бъдещ кмет на Брезово, организира посрещането на освободителите. В памет на това събитие на 17 януари посланикът на Финландия у нас н. пр. г-н Мянсен открива паметна плоча.
В миналото са се отглеждали многобройни стада брези биволи, наричани „абрашести“, т.е. „шарени“ (от турската дума „абраш“ – шарен, белязан), тъй като били тъмни на цвят, но с бяло петно на челото като белязани. Така биволите дават името на селището, в което ги развъждали – Абрашларе, по-късно в буквален превод Брезово. Брезово дава и изселници в Бесарабия и началото на две нови села – Дрангово и Отец Кирилово, които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.
В първите години след Освобождението Брезово е околийски център на околия с повече от 34 села с над 35 000 жители и бързо развиващи се земеделие и индустрия - 2 спиртни фабрики, содена фабрика, мелница, банки и др. Според Български алманах от 1896 г., околията включва селата: Автоево (дн. Шишманци), Аджар (дн. Свежен), Асъ-Кърово (дн. Опълченец), Балджиларе (дн. Медово), Балтаджий (дн. кв. Секирово на гр. Раковски), Бей-Кьой (дн. Болярино), Брезово, Гирень (дн. Белозем), Дуванджа (дн. Чалъкови), Кадършик (дн. Стрелци), Калъчлий (дн. кв. Генерал Николаево на гр. Раковски), Колачово (дн. Колю Мариново), Коруджиларе (дн. Пъдарско), Кюселий (дн. Гранит), Маноле, Манолско Конаре, Мисилим (дн. Православ), Муртатлий (дн. Момино село, Рахманлий (дн. Розовец), Ръжево, Ръжево Конаре, Садъклий (дн. Верен), Сакарлий (дн. Марково), Салалий (дн. Борец), Саръдемирджий (дн. Златосел), Сеймен (дн. Мирово), Скобелево (дн. Гранит), Суютчук (дн. Върбен), Тюркмен, Хамзаларе (дн. Зелениково), Чакъре (дн. Ясно поле), Чехларе, Чоба.
В алманаха липсват данни за селата Али Факово (дн. кв. Парчевич на гр. Раковски), Бабек, Дерлий (дн. Голям дол), Караджа охад (дн. Сърнегор), Кирикчий (дн. Отец Кирилово), Комарларе (дн. Дрангово) и Кючук Дерлий (дн. Малък дол). По това време околийски началник е Сребрьо Стойновски – един от най-доверените съратници на Апостола, а околийски санитарен инспектор е д-р Георги Странски – председател на Привременното правителство след Съединението.
Обществени действащи институции са Общинска администрация – Брезово и НЧ „Отец Паисий“, основано през 1876 г. Към читалището в града работи самодеен театър, носещ името „Жулиета Попова“. 
В епохата на Българското възраждане, селището е играло особено важна роля за целия район. През 1837 година в Брезово е построено четири класно светско училище, което по неофициални данни е второто в периода на Възраждането след Габровското. Училището е реставрирано през 1987 година и обявено за Музей на образованието. Няколко години по-късно, през 1843 година е построена и църквата ”Св. Димитър”, днес паметник на културата, която е изографисана от Дебърски майстори – иконописци. Апостолът на българската свобода Васил Левски е посещавал многократно Брезово, пял е в църквата и е провеждал заседания на таен революционен комитет в старата учителска стая. Васил Левски организира революционен комитет от неколцина будни брезовци – Иван Коларов, Стою Ранделов, Марин Молдовански и други, които по-късно участват в организацията на Старозагорското и Априлското въстание, а през 1881 – 1885 г. са ядрото на местния таен съединистки комитет. Стою Ранделов поддържа тесни връзки със Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Иван Андонов и е делегат от Брезово на тайното събрание на БТЦРК на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), на което се взема решение за извършване на Съединението. 
Родната къща на известния български художник Златю Бояджиев също е отворена за посетители. . Към момента е реставрирана и в нея се помещава малка изложба с фотокопия на негови картини. Къщата от скоро е автентично обзаведена, а в двора ѝ се провеждат различни културни мероприятия.
Родом от Брезово са следните личности - Златю Бояджиев; Минчо Кацаров – художник; Стою Ранделов - деец на Съединението, индустриалец, политик, общественик; Стоян Сукарев, писател; Ради Ангелов Атанасов – скулптор; Таня Шелхорн – писателка; Коста Александров - македоно-одрински опълченец, 18-годишен, кръчмар, 3 рота на 11 сярска дружина; Димитър Попов - български офицер, генерал-лейтенант, един от главните участници в Преврата на 9 септември 1944 г.;  Атанас Атанасов - създател на катедра „Теоретична физика“ във Физическия факултет на Пловдивския университет, ръководил катедрата 30 години. 2 мандата е заместник-ректор и 1 мандат декан. Пръв директор на Лабораторията по приложна физика.; Иван Станков Коларов - взел участие в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия; Марин Молдовански - взел участие в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Други личности, свързани с Брезово са Сребрьо Стойновски - революционер, началник на Брезовската околия, участник във Втората българска легия в Белград; д-р Георги Странски - околийски санитарен инспектор; Христо Белобрадов - първият директор на Брезовската гимназия; Цветана Манева - театрална и киноактриса, чиито род е от града.