Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2K90
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS121S6

Култура

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 29.11.2023

НЧ „Сребрю Бабаков 1903“ с. Чехларе

    В началото на ХХ век през 1903 година, жадни за знания будни чехларци основават читалището и го назовават „Пробуда“. За дейността му ползвали съществуващото кафене намиращо се в къщата на Райчо Душков. Там се събирали млади и стари, четейки до полунощ книги и вестници. Активен четец е бил и Сребрю Бабаков, чието име носи настоящото читалище. Освен четене на книги и вестници, слушане на радио, редовно е функционирала и театрална трупа, която е представяла пред населението различни пиеси. Организирали са се вечеринки, концерти по повод на празници, четене на стихове от наши и чужди поети. За театрален салон се е използвало училището. Представления са изнасяни не само в Чехларе, а и в съседните села. За набавяне на средства се организирали томболи, викторини и се внасяли определени вноски от розопроизводителите. Финансова подкрепа е оказвала и кооперация „Съгласие“, чийто председател по онова време е бил Сребрю Бабаков.     Читалището функционира активно до Март 1942 г., а дейността му е възстановена през Октомври 1944 година. Избран е нов управителен съвет, ремонтирано е кафенето използвано за читалищен салон, закупени са нови столове и маси.


    Много важен фактор за развитието на читалището през всички тези години е, че в селото е имало много хора. По време на преброяването през 1926 г. населението е било 960 жители.


    Липсата на постоянно живущи в селото деца и младежи, както и застаряващото население, водят до невъзможност за създаване и развитие на самодейни състави и любителски колективи. Въпреки това, читалището е културното и социално средище в  селото. Мястото където всеки ще намери събеседник, четиво по избор и информация, която може да му бъде предоставена. Читалището разполага с богата библиотека съдържаща близо 5000 тома разнообразна литература. 


    Читалището не разполага със собствена сграда, а ползва помещение от 33 кв.м. безвъзмездно предоставено от РКЦ Пловдив. Библиотеката е разположена в помещение от 20 кв.м., което се използва и за читалня и за сбирки на членовете на читалището. 
    Финансирането на читалището се осъществява от държавна субсидия и членски внос. Ежегодното набавяне на нова литература за библиотеката се извършва чрез участия в Проекти към МК и дарения.

 

НЧ „Христо Ботев – 1936 г.“ – село Отец Кирилово

През 1936г. Никола Донев идва от с. Ветрино, Казанлъшко като учител в село Отец Кирилово. С помощта на жителите създава НЧ „Христо Ботев“ през 1936 година.


През годините читалището е развивало различни дейности като кукери, коледуване, лазаруване. Съществувала е театрална трупа, която е изнасяла своите представления на открито, а по-късно е оформен салон и сцена. През 1994 г. е домакин на самодейни състави от селата на общ. Брезово.


Читалището в Отец Кирилово е традиционно самоуправляващо се българско културно –просветно сдружение, което изпълнява и държавни културно-просветни задачи. Основна цел на читалището е да задоволява потребностите на гражданите свързани с развитието и обогатяването на културния живот и на социалната и образователна дейност в селото. Още цел на читалището е запазване на обичаите и традициите, възпитаване и утвърждаване на национално самосъзнание. Урежда и поддържа библиотеката и читалищния салон, както и организира празненства и чествания на годишнини. 
В сградата се помещава етнографска сбирка. 

 

НЧ “Отец Паисий - 1876“ гр. Брезово

Читалището в Брезово е основано непосредствено преди Априлското въстание от 1876г. според заветите на Левски за създаване на читалищни организации като легална форма на революционна дейност. Инициатори са Сребрю Стойновски и учителят Попниколов – сподвижник на Апостола. През 1898г. читалището вече има своя самостоятелна сграда и е регистрирано официално под името „Отец Паисий“ , което носи и до днес. През годините развива богата дейност: библиотечна, театрална, хорова, танцова, издателска. В сградата на читалището дълго време се посещава Първата селска художествена галерия на родния художник Златю Бояджиев, чието родно място е Брезово. Днешната сграда е построена 1956г. с доброволен труд и активно участие на читалищни дейци.


Постоянните самодейни състави са театралният любителски състав „Жулиета Попова“, танцов състав „Вито хоро“ с ръководители Николай Цветански и Ваня Проданова и певческа група „Средногорка“, които продължават традициите чрез изяви в национални, международни и местни празници и фестивали.


Читалищната библиотека притежава фонд от 13 183 тома разнообразна литература.


Председател на Народно читалище „Отец Паисий 1876“ е Енчо Колев, а секретар от 2017г. е Тони Шопова. Читалището е вписано в регистъра на Министерство на културата под №35.

 

НЧ „Георги Сава Раковски – 1871 г.“ - с. Зелениково

Народно читалище “Георги Сава Раковски - 1871 г.“ с. Зелениково,  е основано на 07.01.1871 г. по инициатива на даскал Минчо Тачев, Илия Йовев, Митьо Цвятков, Лучо Георгиев, Иван Маринов, Иван Кунчев и др. Всеки празничен ден след черква, по-любознателните хора отивали в стаята на горния етаж на училището и слушали четенето на даскал Минчо Тачев. Основният книжен фонд се създава чрез дарения от учителите и учениците от горния курс. По инициатива на учители от селото се организира събрание на което се приема устав на читалището и му се дава името “Георги Сава Раковски“. Избира се управителен съвет ,чиито председател е Иван Мъйнов. Провежда се акция за набиране на средства и събиране на книги от населението.

  Под ръководството на председателя Иван Мъйнов  се образува драмсъстав , който по Петковден изнася пиеси. По време на войните читалищната дейност намалява и се възобновява през 1927 г. Вадят се от сандъците скритите книги и се нареждат на направените библиотечни шкафове. Наема се удобно помещение за библиотека и се набавят много нови книги. Всеки понеделник и четвъртък се раздават книги на  желаещите. След 1931 г. се създава театрална трупа под ръководството на Цаньо Аксийски, която изнася пиеси в коридора на училището, а след  време и в околните села. Създават се младежка певческа група и танцов състав, които изнасят концерти и спектакли не само в селото, но и в  околията. След 09.09.1944 г. дейността на читалището има голям напредък. Организират се тематични вечери, викторини, създадена група за художествено слово, кипи усилена театрална дейност и се изнасят много пиеси. През 1957 г. е създаден хор, който работи по свой репертоарен план и участва в различни чествания. През 1992г. е създадена детска фолклорна група към читалището, която участва във Великденски празници, събори и в прегледи на художествената самодейност. По-късно е създаден танцов състав с ръководител Георги Видулов, който участва в тържества и събори. Танцова формация „Микс“ с ръководител Росица Пипева в продължение на 10 години участва в местни и общински празници, регионални, национални, европейски и международни фестивали.

  Народно читалище „Георги С. Раковски - 1871 г.“ с. Зелениково е културна институция, в която се разпространяват и съхраняват духовността и традициите. Приоритет тук са библиотечно-информационната дейност, културно-масова и просветна дейност, както и художествената самодейност. Библиотеката притежава богат библиотечен фонд има и отделен справочен фонд. Обособени са кътове за четене, творчество и работа с компютри за потребителите. Осъществяват се контакти със социалните работници от ЦНСТ с. Зелениково, както и с работещите по програма „Баба и внуче“. Поддържа се връзка с фондация „Възраждане на българските села“, която дарява 4 компютъра на читалището и поддържа абонамента на Уча.се. Към читалището има клуб по интереси и кръжок по калиграфия. Открити са кътове на Пеньо Еневски /Стоян Шекерджията/ и на Иван Крумов Грозев /Кърпача/ във фоайето на първия етаж. На вторият етаж са разположени две сбирки „Бит и култура“ и „Спомени от Соца“.

НЧ „ Христо Ботев – 1920” – с. Върбен

Читалището в с. Върбен е основано от местният учител Стефан Ганчев Пеев на 10.01.1908 г. и носи името на Христо Ботев. Помещава се в къщата на Христо Саров. Има библиотека и зала за събрания. Обзаведено е от членски внос и дарения. Характерно за този период е големият брой читатели и постоянното закупуване на нови книги. Освен прогресивната литература в читалището се слуша и радио, провеждат се сбирки и събрания. През 1925 г, полицията прекратява дейността на читалището. Три години по-късно, по инициатива на същият учител, читалището е регистрирано с името „ Цар Борис Трети”, което име служи за прикритие. Така възобновява дейността си, но не след дълго бива запалено и изпепелено до основи.

През 1948 г. започва изграждането на нов читалищен  дом. Двуетажната сграда е завършена за две години с дарения и  доброволен труд. Горният етаж е изцяло за читалището с 200-250 места и помощни помещения. На долният етаж е библиотеката и кметството. Регистрирано е с името „Христо Ботев 1920”. Най-активна дейност читалището развива  до 1980 г.

Певческият и драматичният състав печелят награди на общинско и национално ниво, под ръководството на Радка Минчева.

През 2015 г. към читалището е създаден инициативен комитет „Сдружение за Върбен” с основна цел: издигане авторитета на институцията и включване на населението в обществено значими сфери.

Реновирани са всички помещения на читалището, както и прозорци, врати и покрив. Библиотеката е изцяло обновена. Фондът е увеличен от 4300 на 5500 бр. художествена и отраслова литература. Създадена е сбирка  „Минало, Бит, Родословие”, с която се съхранява историята на с. Върбен с експонати от  четвърти/пети век Пр. Н.е. до наши дни. Възстановени са много традиции като коледуване, сурва, бабинден, ден на лозаря, еньовден, цветница, курбан за здраве на храмовия празник  „Св Иван Рилски“, честване на юбилеи, както и традиционния събор на селото. Едновременно с големите основни дейности, читалището организира празници, походи, тематични вечери за деца и възрастни.

 

НЧ „Развитие -1868 г.“ – село Розовец

Народно читалище „Развитие“ в с. Розовец е едно от най–старите читалища в Община Брезово. Създадено е през 1868 година и заема особено място в културния живот на селото. Основатели на читалището, което отначало се е наричало Ученолюбиво дружество „Развитие“, били учителят Цаню Бресковски, свещеникът Никола Ганчов, както и розовецките родолюбци Михаил Сечковски, Петър Дечев Бойчев, Цаню Гърдев и др. Дейността на читалището през тези начални години от неговото основаване се е изразявала главно в набавянето на книги, в сказки, театрални представления и редица други народополезни инициативи.


   Основната дейност на читалището е библиотеката, която е единствената в селото и се стреми да набавя нови издания и периодика, съдържаща актуална информация. Има два спечелени проекта за нови книги. Библиотеката притежава над 5000 тома литература.


   Читалището организира и провежда редица културни мероприятия. Някои от тях са отколешна традиция като: Бабинден, Баба Марта , Осми март, Първа пролет, Празник на селото и други. Масови празници и много посещавани са честванията за Васил Левски и 3-ти март. 


   През годините има спечелен проект за 2000 лв., с който биват сменени вратите на киносалона. Масови тържества се провеждат за честването на юбилейните дати за: 120, 140 и 150 години читалище.


В наши дни читалището участва във всички мероприятия на територията на Общината и провежда различни такива в селото. Съвместно с пенсионерския клуб се провежда всеки вторник кръжок „Сръчни ръце“ и “Моят роден край“. Има музейна сбирка: Скривалището на Васил Левски.

 

НЧ "Изгрев" - с. Сърнегор

Създадено на 22 януари 1927 година като читалище “Изгрев“, то продължава да бъде стабилен фактор за развитие на културата и запазване на традициите, обичаите и местния фолклор.


Рачо Цветков, Константин Чотов, Тодор Кичев – това са имената на хората, направили първите стъпки към създаването му и повели след себе си 91 членове.


На лице е и първото „ТЕАТРО“ с постановки, подкрепящи българското съзнание и патриотизъм.


През годините името на читалището бива променено на „Димитър Благоев - 1910“,както се нарича и до днес.


През 2019 година се мести в нова сграда с библиотека от 4000 книги и  читалня.


Обособен е кът с постоянна изложба“Някога - Сега“ със снимки на основателите, театрални постановки, грамоти и награди на женската фолклорна певческа група.

 

НЧ “Христо Станчев - 1868г.“ - с. Свежен

Читалището в с. Свежен е основано през 1868 г. под наименование „Младост“. Негови основатели са учителите Руси Николов /приятел и съученик на Г. С. Раковски/, Гено Серафимов /баща на полк. Владимир Серафимов/, Димитър Попов и др. Начало на библиотеката е поставено с подарени книги и с абониране за вестници и списания,изпращани от Аджарския еснаф в Цариград. Основаното читалище е първото селско читалище в България.


От изнесени пиеси и разиграна лотария читалището набира 15 000 лв., които внася във фонд “Постройка читалищна сграда“. Към тях се добавят 5 000 лв. волни пожертвования и 10 000 лв. от държавата и през 1937 г. се завършва сградата на „Читалище-паметник“. В нея читалището разширява своята дейност - изнасят се повече пиеси, сказки, реферати и вечеринки. Засилва се и раздаването на книги от библиотеката.


С обезлюдяването на селото постепенно намалява и дейността в читалището. През последните години няма самодейни състави и настоятелството търси нови начини да разнообрази своята дейност. 


Организират се: срещи с писатели, прожекции на филми, различни курсове (калиграфия, компютърна грамотност, социални умения и други), изложби, фотоизложби и други.


Читалището печели различни проекти: „Пловдив-Европейска столица на културата“, „Виваком Грант“, два проекта на EVN и два проекта „Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност“.


В библиотеката  има 7 000 книги, уредена малка музейна сбирка и постоянна изложба на репродукции на Христо Станчев.
 

НЧ „Христо Ботев-1927г.“  - с. Пъдарско

Читалището в с. Пъдарско е създадено в началото на XX век през 1927г. Негови основатели са трима млади мъже - Дечко Методиев, Петър Апостолов и Иван Николов. На 3-ти декември 1927 г. се свиква учредително събрание в училището, където първоначално се помещава читалището. За членове се записват 40 души, прието е и името на читалището „Христо Ботев“, по предложение на Петър Апостолов. 
Ентусиазмът на читалищните членове е голям, създава се библиотечен фонд, учредителите подаряват лични книги, събират се около 200 тома. В началото на 1928 г. Петко Богданов става нещатен библиотекар, а на учредителното събрание през същата година се взема решение членовете да плащат членски внос по 5 лева месечно.


През 1928 г. се извършва оземляване на малоимотните селяни, отделя се и парцел  за читалището – 43 декара земя, която се дава за обработване под наем, така читалището вече има по-големи приходи.
През 1929/1930 учебна година с помощта на учители в читалището се откриват първите курсове за неграмотни и малограмотни. 
През зимата на 1934/1935 година от читалището, отново с помощта на учители се открива народен университет или вечерно училище.
Първата театрална дейност е започнала през 1934 г. на импровизирана сцена в двора на училището. Наред с театралната дейност ежегодно се организира коледуване и лазаруване. С голям интерес населението посреща седмицата на кукерите, последната тяхна изява е около 1956 г.


След построяване на културния дом или сградата, в която се помещава читалището през 1958 г. културната самодейност е в разцвета си. Има сформиран драматичен състав, танцов състав и хор, с ръководител Минчо Н. Георгиев – диригент, ръководител и актьор. 


През 1977 г. се отбелязват 50 години НЧ „Христо Ботев“ и  в тази чест е издаден юбилеен сборник, съставен от Георги Танев.


През 1984 г. групата за изворен фолклор става лауреат на VI републикански фестивал за художествена самодейност – бронзов медал. Читалището има сборник фолклорни песни, записани и дарени от г-жа Друмева учител по български език, събрала текстовете от три жени – Злата Неделчева, Пена Ботева и Васила Изварска, съхранили народните песни от с. Пъдарско.


В читалището своята дейност развиват два танцови състава ТС „Пъстър мегдан“ и ДТС „Пъстър мегдан“ с ръководители Николай Цветански и Ваня Проданова. Има и състав на самодейците, който взима активно участие в читалищните празници и чествания.


През 2011г. читалището е наградено с юбилеен медал 100г. СНЧ по повод XXXII юбилеен конгрес. 


В читалищната сграда се помещават етнографска сбирка, картинна сбирка -37 картини дарени от местният художник Никола Димитров и сбирка с наградите и медали на ФК „Сокол“.
 

НЧ „Лъч-1918 г." - с. Борец

Читалището е създадено през 1918 г. от духовно извисени младежи, организирани от учителя Златан Чернев с името „Лъч”. Членовете на читалището използват сградата на старото училище. Събират се и по домовете. През 1956 – 1957 г. е построен Културният дом.


През 1949 г. се организира смесен народен хор с ръководител Веселин Генов. Създадена е и битова група за автентичен фолклор. По-късно се създава женски народен хор с ръководители Елена Тодорова Койчева, Иванка Александрова, Савка Иванова и Михаил Бановски и корепетитор Иван Юмерски. През 2014г. е сформирана ПФГ „Настроение” с  ръководител  Добринка Червенакова и корепетитор Тошо Лесов. 
През годините в читалището работи и детска певческа група с ръководители Тодора Чапанова, Атанас Лазаров, Ваня Божилова, Ганка Йотовска, Недялка Шуменска. 


През 1959 г. е създадена първата школа по цигулка и акордеон с над 50 деца с ръководител Елена Койчева. Детска музикална школа по акордеон  работи и през 1970-1972 г., а през 1993 г. се създава школа по гъдулка,която просъществува само една година. 


Друг състав е „Лазарки. Първоначално съставът е бил към училището, а на по-късен етап е в читалището. Ежегодно се провежда обичай „Лазаруване“.


В театралният състав участие вземат и млади и стари. Първата пиеса,която се поставя е „Кара Танас”. Следват „Когато съвестта заговори”, ”Зла  свекърва”, ”Един ден жена”, ”Камък блатото” и много други.


През годините в читалището се създават групи за художествено слово и буфо синхронисти.


Кукерският състав е участвал във фестивали на народното творчество през 60-те и 70-те години на миналия век в гр. Пловдив и гр. Хисаря. В Пловдив през 1966 г. е отличен с призово първо място. С годините прекратява дейност, но традицията е възстановена през 2022 година.
През периода 1986г.-2014г. към читалището работи и детски театрален състав.


В средата на 50-те години на 20-ти век е създаден танцов състав. Негов първи  ръководител е Колю Николов Станчевски, а по-късно Кръстю Генчевски.


Библиотеката е създадена със създаване на читалището – 1918г. Нейният фонд се обновява и обогатява чрез дарения, участие в проекти, средства от бюджета и със собствени читалищни средства. В момента в читалището функционира библиотека с над шест хиляди и триста библиотечни единици. През 2018г. с  дарителска подкрепа  на фондация „Възраждане на българските села” се създава и компютърен кабинет към библиотеката. 


Киното е част от живота на село Борец. Още преди 1944 г. в селото започват да се прожектират филми с така нареченото „Подвижно кино” от с. Стрелци. Платното за екран се окачва на стената на някоя къща или дюкян по центъра. По-късно прожекциите са в киносалона на Културния дом. Местното кино продъжава да работи до 1992г.


Читалището открива Музейна сбирка през 1970 г. 


Енчо Донев написва „Историческа справка за село Борец”, която се допълва и през 2005г. се издава краеведското издание „Село Борец“.
Народно читалище „Лъч -1918г.- с. Борец” е инициатор на провеждане на местните обичаи „Бабинден”,“Трифон Зарезан“, „Заговезни“, „Лазаруване“, „Великден”, „Гергьовден ”, „Пеперуда”, „Жътва”, „Седянка”, „Годеж“, „Сватба“, ”Коледа” и ”Сурва”. И днес традицията се спазва за някои от обичаите.